Walter Chapell, "Metaflora"
През 1836 г. , почти век преди Василий Кандински да напише ключовата за абстракционизма книга „За Духовното в изкуството”, американският писател и философ Ралф Уолдо Емерсън излага нетрадиционните си метафизични виждания в есето си за „Природата“. За Емерсън светът е много повече от това, което хората възприемат чрез сетивата. Затова той смята, че човешката душа е свързана с едно универсално и всеобхватно съзнание, което нарича „Свръх-душа” и която може да бъде разбрана само чрез изследване на природата. Вярва, че има неща, които успяват да стигнат до човешкото съзнание по други, по-висши пътища и проповядва интуитивния начин за добиване на познания.
Паралелно с философската доктрина на Емерсън светът посреща изобретяването на първия фотоапарат. През 1839 г. французинът Луи Дагер успява да разработи практичен метод за фотографиране. Откритието му прави възможно заснемането и проявяване на латентни образи върху повърхност – химичен процес, който дава власт на природата да се възпроизвежда върху хартия.
Забележителното е, че Емерсън вижда в новопоявилото се фотографското изкуство потенциал за нещо повече от това да документира. Изобретението на Дагер за него е не просто аналог на природата, а медия, способна да записва и възпроизвежда импресии, оставящи трайна следа. Интерпретира фотографските плаки като експресивна репродукция на природата, която поставя открит диалог между автора и зрителя под формата на естетическа трансцедентална медитация.
Паралелът с движението на абстракционистите в началото на XX век е неизбежен. Тук също като при Кандински и останалите абстрактни художници срещаме идеята за възпроизвеждане на невидимите емоции във видимия свят чрез форми от природата. Интересът на фотографите към философията на Емерсън и на Кандински се оказва голям. Започва да се откроява ярко в творчеството на широк кръг от автори като Алфред Щиглитц, Ансел Адамс и Арон Сискинд и оставя значителна следа в историята на фотографията.
Щиглитц е първият автор на абстрактни фотографии в историята на изкуството изобщо. Серията му „Еквиваленти” е общопризната като първите снимки, които освобождават предмета от буквалната интерпретация, дързък и новаторски подход за тогавашната реалност. Проектът се състои от 220 черно-бели фотоси на облаци в небето. Фокусирайки се върху абстрактните форми в природата и емоциите, които те събуждат, той изразява себе си и своята духовна философия за живота. Те, подобно на музиката, въздействат пробуждащо и изразяват желанието му за прекрачване границите на физическия свят. „Еквиваленти” са и първите фотографии, включени в перманентна експозиция в Музея за изящни изкуства в Бостън.
Ревностен последовател на трансцедентализма, Алфред Щиглитц се превръща в лидер на авангардното изкуство в Ню Йорк. Галерията му „291” е едно от малкото места, където е показвано модерно изкуство зад Океана. Водещи по това време автори в Европа като Сезан, Матис и Пикасо правят дебютните си изложби в Америка именно там. Щиглитц е и първият, който публикува в своето фотографското списание „Камера уърк” преведени на английски откъси от книгата на Кандински „За Духовното в изкуството”. Любопитен е и фактът, че партньор в живота на Щиглитц по това време е художничката Джорджия О’Киифи – последователка на Кандински, която с огромните си абстрактни платна, изобразяващи детайли на растения, променя изцяло традицията в рисуването на цветя. Във втората си галерия „Интимейт галери”, която той отваря по-късно, Щиглитц излага само американски автори. Концепцията й изцяло се препокрива с вярата му в силата на изкуството да просветлява хората духовно.
Там своя дебют прави и Ансел Адамс. През 1936 г . Шиглитц се съгласява да експонира фотографиите му, като по-късно Адамс споделя, че творчеството на Алфред е оказало огромно влияние върху него. Баща му е последовател на философията на Емерсън, така че идеите за единението на човек с Бог не са му чужди. Дълбоката емоционална връзка на Адамс с природата е осезаема в цялото негово творчество. През целия си съзнателен живот той се бори активно за защита на околната среда. Редовно участва в митинги и пише хиляди протестни писма до редакции, правителствени организации и политици. Но най-голямо влияние оказват фотографиите му, превърнали се в символ на Дивата Америка. Чрез тях той изразява духовната връзка между Земята и нейните обитатели с надеждата да успее да убеди хората в необходимостта от запазването на Националните паркове. Чрез средствата на фотографията той изразява онова, което преживява вътрешно. Онова съкровено чувство, което не се нуждае от обяснение, защото е интуитивно осезаемо, и което Кандински нарича „вътрешна необходимост”. Фотографиите на създателя на Зоновата система са мощен похват за себеизразяване и комуникация, който доказва, че фотографското изкуство е нещо повече от средство за документация.
През 1952 г . Майнър Уайт заедно с Ансел Адамс основава едно от най-престижните списания за фотография „Аперчър”. За Майнър Уайт общуването с изкуството е медитативен акт, възможен само чрез игнориране на материално изобразеното. Така обикновените предмети се превръщат в нещо необикновено, възвишено и одухотворяващо. Това е начинът, по който той иска да се възприемат неговите фотографии на хамбари, врати и излющени стени – като символи на неговите лични емоции. По-късно съдбата го среща с Уолтър Шапел и заедно започват да пишат серия от статии за „Аперчър” относно скритата символика на формите.
Подобно на Джаксън Полък, Уолтър Шапел черпи инспирация от местните индиански церемонии, които събуждат любовта му към природата. Той става известен със серията си „Метафлора” – снимки, показващи аурата на растения и говорещи за скритата в тях невидима, жизнена сила. Те са заснети без фотоапарат, в пълна тъмнина по метода на Кирлиановата фотография. Аураснимката е вид фотограма, създадена с помощта на високоволтово напрежение. Първата аураснимка е направена през 1891 г. от Никола Тесла и по-късно през 1939 г. доусъвършенствана от руските изследователи, съпрузите Семион и Валентина Кирлиан. Методът позволява да се фиксира еманацията на енергията от органични или неорганични тела, намиращи се в поле с висока честота. С това откритие учените доказват, че всеки жив организъм, създава около себе си свое фино биологично поле (аура) със сложна конфигурация.
В началото на шейсетте години Уин Бълок създава серия от фотографии, наречени „Цветни светлинни абстракции” – едни от малкото фотографии в цвят за времето си. Той е и един от първите фотографи, които започват да използват цвета като визуално средство за изразяване състоянията на духа. Иновативните изображения на Бълок са огледало на дълбоката му философска натура. За него те представляват задълбочено изследване на светлината, манифестиращи убеждението му, че тя е най-великата сила във Вселената, която седи в основата на всичко. Фотографската медия възпроизвежда природата благодарение на светлината. Самата думата „фотография” произлиза от гръцките думи фос (“светлина”) и графис (“писец”, “четка”), означаващи заедно “рисуване със светлина”. Подобно на звука, светлината съществува навсякъде и дава неограничени възможности за творчески изяви. Тя е вибрация, която ни въздейства както на физическо, така и на психично ниво. За снимките си той използва цветни стъкла, целофани и водни повърхности, които освен че отразяват и разлагат светлината в цветове, изразяват и неговите емоции.
Също като Бълок, Ралф Метаярд ескперементира с луминесцентните отражения върху водната повърхност в проекта си „Светлина върху водата”. Концептуалните му проекти му запазват почетно място сред фотографите, които изследват възможностите за абстракция във фотографията. „Дзен клоните” на Метаярд са поредица от макро снимки, с много малка рязкост на изображението. А в „Без фокус” той създава абстракции от дефокусирани групи хора – замъглени органични форми, които излизат извън рамките на традиционния фотопортрет и много се доближават до стила на абстрактните картини. Може би поредното доказателство, което нарежда новопоявилото се фотографското изкуство сред средствата на медитативната художествената експресия.
Павлина Чакърова
Библиография:
Шон Рос Миън, „Фотография”, Оксфорд Юнивърсити прес, 2010
http://en.wikipedia.org/