Union of Bulgarian artists
HOSPITAL FOR LOVERS
01.03.13 – 16.03.13 | Rayko Aleksiev gallery, 125, Rakovsky str., Sofia
Participants from Bulgaria, Austria, Venezuela, Germany, Macedonia, Serbia, Turkey, France, Sweden
Supported by Process Space
Opening reception: March 1, Friday at 18:00
The exhibition HOSPITAL FOR LOVERS was born as an idea after a discussion between artists, doctors, chemists, critics and journalists. Its basic load is this particular statement of drama that often comprehends and conquers us but not only sentiments and love experiences. This idea had attracted 200 authors from ten countries among which there are people with different interests and from different generations. Here we can mention Vyacheslav Zaitsev from Russia, a stylist of Gorbachov and Putin families, Peritsa Donkov, professor of painting from Serbia, Peter Weisman from Sweden, Gonul Nuhoglu from Trkey, Sue Magrini from Germany, Bistra Le Chevallier from France and a whole constellation of Bulgarian artists such as Zara Aleksandrova, Lyuben Genov, Virginia Pencheva, Katrin Tomova, Penka Mincheva, Dinko Stoev, Rumen Zhekov, Violeta Tanova, Svilen Blazhev and many others.
Twenty percent of the patients in the psychiatric clinics are there because of love experiences. In the normal life the percent of the people in love that need treatment is maybe bigger. It’s about a million people that need a special help to treat their state of love. The theme was touched by philosophers, writers, poets, scientist and etc.
DIMITAR GROZDANOV
Съюз на българските художници
БОЛНИЦА ЗА ВЛЮБЕНИ
01.03.13 – 16.03.13 |Галерия Райко Алексиев, ул. Раковски 125, София
Участници от България, Австрия, Венецуела, Германия, Македония, Сърбия, Турция, Франция, Швеция
С подкрепата на Процес Пространство
Откриване: 1 март 2013, 18 ч
Изложбата БОЛНИЦА ЗА ВЛЮБЕНИ като идея се роди след дискусия между художници, лекари, химици, критици и журналисти. Нейният основен заряд е онова особено състояние на драматизъм, което често ни обхваща и превзема, а не само сантименти и любовни преживявания. Тази идея привлече около 200 автори от десетина държави, сред които хора с най-разнообразни интереси и от различни генерации. Тук бихме споменали имена като Вячеслав Зайцев от Русия, моделиер на фамилиите Горбачови и Путини, Перица Донков, професор по живопис от Сърбия, Петер Весман от Швеция, Гюнул Нюолу от Турция, Суе Магрини от Германия, Бистра льо Шевалие от Франция и цяло съзвездие български художници, сред които Зара Александрова, Любен Генов, Виргиния Пенчева, Катрин Томова, Пенка Минчева, Динко Стоев, Румен Жеков, Виолета Танова, Свилен Блажев и др.
Преди време, когато замисляхме тази изложба, основните ни поддръжници бяха лекари и колеги. Използваме някои техни размисли, без да ги цитираме поименно, като изразяваме благодарност към всички. Под всички имаме предвид онези над 200 души, които откликнаха.
В интернет публикувах някои текстове, които бяха посрещнати с разбиране. Сред отговорилите имаше и хора, които ми препоръчаха да се лекувам. Благодаря и на тях. Същевременно се извинявам, ако провокациите ми са прозвучали лично. Всъщност има много лично, но не само това беше целта ми.
Двайсет процента от пациентите в психиатричните клиники са там вследствие на любовни преживявания. В нормалния свят процентът на влюбените, които имат нужда от лечение, вероятно е още по-голям. Става въпрос за милиони хора, които имат необходимост от специализирана помощ, която да ги лекува в състоянието им на влюбени. Темата е засягана от много философи, писатели, поети, учени и т.н. За пример бих посочил Данте, Гьоте, Дерида, Фуко, Дюркем, Кундера, Киняр, Зюскинд, Трюфо и др. Проблемът всеки го разбира посвоему, но има и общи характеристики, които позволяват изводи.
Заболяването Любов е включено преди време в международната класификация на болестите. Експерти от Международната здравна организация причисляват любовта към психичните разстройства и там тя е записана под код F63.9. Определена е като разстройство на навиците и влеченията. Експертите я сравняват с обсесивно-компулсивно състояние. Изпитването на любов не е много по-различно от самата лудост. Работи се най-усилено върху превенцията и профилактиката; говори се и за имунизация… Всичко това звучи за незапознатите силно и дори страшно. Но дали е страшно да изпитваш нещо, което изключва всички други усещания, без което не можеш да живееш и което те извежда извън света на материалното? На ядрено-магнитния резонанс се откриват белези на любовта в мозъка. Могат ли обаче медицината и науката в цялост да обяснят явлението. Засега не. Затова и се обръщаме към художниците. Те са от онази част на човечеството, която е най-влюбчива.
Може би „Болница за влюбени” трябва да се преименува на „Болница за щастливи”. Тук парадоксът съвсем се изостря. Една от кореспондентките написа, че е прекалено щастлива, за да участва в „Болницата”. За такъв тип прекаленост може би има други изложби. Във всеки случай д-р Христина Димитрова, която разреши да я цитираме като лекар и като пациент, смята, че профилактиката и опитът са необходими на влюбените. Реализацията е един вид изход, но и тя не е достатъчна. И в този смисъл авторите, направили картини, текстове, видеа, инсталации и т.н., навлизат в реализация. Чрез нея пътят към щастието е обозначен. А от него не трябва да се крием, както и от самото влюбване.
Да си влюбен до неузнаваемост не означава, че не знаеш. Да си влюбен до вманиаченост не значи, че манията не е великолепна. А да си влюбен до разрушителност не изключва съзиданието.
Изложбата включва живопис, рисунка, скулптура, инсталация, фотография, видео, текстове и т.н. Нейната цел е да представи една въображаема реалност, хуманна и жестока, на която сме подвластни всички. Като казваме всички, имаме предвид все пак хората с качества да се влюбват не само в противоположния пол, а и в децата си, предметите, природата, животните, явленията и т.н. Тук не изключваме и различните категории на хомосексуалната и платоничната любов.
Смятаме, че тази изложба ще отвори широко вратите към едни не достатъчно изследвани области на човешката психика и ще провокира дискусии от най-различен тип. Като визия изложбата също е предизвикателна. Защото зад всяко изображение се крие конкретна случка, изживяване и лична биография. Кой как ще разчете посланията, които се съдържат тук, е въпрос на лична способност, на толерантност и до голяма степен на познание.
ДИМИТЪР ГРОЗДАНОВ
