“WHO LEFT/WHAT BEHIND?”

April 21, 2012 under ART

© Ivan Kolovos

 
 

© Ivan Kolovos

 

I’m thrilled to be part of the Bulgarian-Turkish project “WHO LEFT/WHAT BEHIND?” initiated by the Turkish non-governmental organization «Flying Broom” and supported by the European Union. The project addresses issues related to the patriarchal structure of the contemporary art and to the processes of centralization. It focuses on women artist, who have decided to leave their hometowns for many different reasons and to continue their art career in larger cultural centers. The team has already selected 40 female contemporary artists working in Istanbuland Sofia with the idea to create a dialogue platform for that topic. A movie based on interviews and the personal stories of each of the artists will try to gain a different perspective on the problem with the “movement” from the periphery to the center. A group exhibition of all the artists will be held in Pleven and Ankara this autumn and the catalog of the show will be sent to over 200 contemporary art museums around the world. The website of the project will continue to present the artist in the next 5 years and at the same time it will be a potential network opportunity between them.

 

Радвам се да съобщя, че съм избрана да участвам в българо-турския проект “WHO LEFT/WHAT BEHIND?”  иницииран от турската неправителствена организация «Flying Broom” и реализиран с подкрепата на Европейския съюз. Проектът разглежда въпроси, свързани с патриархалната структура на съвременното изкуство и процесите на централизация. Той се фокусира върху жени художнички, които поради различни причини са били принудени да напуснат родните си места и да продължат творческия си път в по-големи културни центрове. Екипът на проекта е селектирал 40 млади жени-артисти, работещи в областта на съвременното изкуство в Истанбул и София, с идеята да се създаде платформа за диалог, събиране на артисти и културни оператори. Също така ще бъде създаден филм, базиран на интервюта и личните истории на всяка от артистите, който ще се опита да даде една друга гледна точка на проблема с «движението» от периферията към центъра. През есента на 2012 в Плевен и Анкара ще се проведе съвместна изложба, която ще представи 40-те автори, а каталогът към нея ще стане достояние на 200 музея на съвременното изкуство от цял свят. Общият интернет – сайт на проекта за пет години напред във времето ще представя авторите и ще бъде шанс за потенциално работеща мрежа помежду им.

comments: 0 »

Installation views from ART POSITIVE 2012 – FESTIVAL FOR CONTEMPORARY ART in Plovdiv

April 19, 2012 under ART

"2012", © Pavlina Chakarova

"Balance", Emil Mirazchiev, © Pavlina Chakarova

"No name", Antoniya Kostova, © Pavlina Chakarova

"Record on a hot plate", Viktoria Filipova, © Pavlina Chakarova

"Nobody is bigger than bread", Valeri Kyorlinski, © Pavlina Chakarova

"On behalf of the author and the work", Krasimir Dobrev, © Pavlina Chakarova

"KozhiFka", Rangel Gidikov, © Pavlina Chakarova

"Mini", Gergana Miteva, © Pavlina Chakarova

"Pages", Nadya Genova, © Pavlina Chakarova

comments: 0 »

I’m participating in the ninth edition of ART POSITIVE 2012 – FESTIVAL FOR CONTEMPORARY ART in Plovdiv

April 19, 2012 under ART

ART POSITIVE 2012 – FESTIVAL FOR CONTEMPORARY ART

MINI

Center for Contemporary Art – Plovdiv
The Ancient Bath

6.04. – 4.05. 2012

"2012", © Pavlina Chakarova

"2012", © Pavlina Chakarova

2012

plastic box, paper

10 x 10 x 5 см

 

The underlying concept of the colour calendar is the association of each day with a certain hue: Monday - green, Tuesday – red, Wednesday – yellow, Thursday –Blue, Friday – pink / light blue, Saturday – violet and Sunday – orange. The installation is a natural extension of the topic in some of my previous projects (“Box to increase the level of happiness”) and interprets the chromotherapy and the philosophy of colour. The object consists of 366 monochrome sheets that follow the chronological order of the days in 2012 and periodically change the color of the installation. The choice of the name is not accidental; it is inspired by the speculation around the year 2012 and the energy changes that according to me are about to happen on the spiritual level.

2012

пластмаса, хартия

10 x 10 x 5 см

 

В основата на концепцията за цветния календар е асоциирането на всеки ден от седмицата с определен цвят: понеделник – зелен, вторник – червен, сряда – жълт, четвъртък – син, петък – розов/светлосин, събота – виолетов и неделя – оранжев цвят. Инсталацията е естествено продължение на темата в предишните ми обекти („Кутия за повишаване нивото на щастие“) и интерпретира философията за цветовете и хромотерапията. Обектът съдържа 366 монохроматични листчета, които следват хронологията на дните през 2012 година и периодично променят цвета на инсталацията. Изборът на името й не е случаен, вдъхновен е от спекулациите около 2012 година и енергийните промени, които според мен предстоят да настъпят на духовно ниво.

comments: 0 »

“Creativity is contagious”

April 4, 2012 under ART

 

“Creativity is contagious. And so is banality. Criticism is an art in itself. Don’t let the dullness around destroy the creativity within. T.S. Eliot said, “honest criticism and sensitive appreciation is directed not upon the poet but upon the poetry.” Good to remember…”  Elif Shafak

Elif Shafak is coming to Sofia to present her latest novel “Honour”, published by Egmont Bulgaria (the publishing house I’m working for). Come and meet the author of the world famous tale of love and spiritual longing on 6th of April at 04:00 pm in the National Institute of Archaeology and Museum.

Елиф Шафак идва в София за да представи най-новия си роман “Чест”, издаван от Егмонт България, където аз работя като фоторедактор. Срещнете се с авторката на прочутата приказка за любовта и духовния копнеж на 6 април от 16 часа в Националния археологически музей.

http://egmontbulgaria.com/

 

comments: 0 »

За Абстрактното във фотографията

April 2, 2012 under ART

Walter Chapell, "Metaflora"

 

      През 1836 г. , почти век преди Василий Кандински да напише ключовата за абстракционизма книга „За  Духовното в изкуството”, американският писател и философ Ралф Уолдо Емерсън излага нетрадиционните си метафизични виждания в есето си за „Природата“.  За Емерсън  светът е много повече от това, което хората възприемат чрез сетивата. Затова той смята, че човешката душа е свързана с едно универсално и всеобхватно съзнание, което нарича „Свръх-душа” и която може да бъде разбрана само чрез изследване на природата. Вярва, че има неща, които успяват да стигнат до човешкото съзнание по други, по-висши пътища и проповядва интуитивния начин за добиване на познания.

      Паралелно с философската доктрина на Емерсън светът посреща изобретяването на първия фотоапарат. През 1839 г. французинът Луи Дагер успява да разработи практичен метод за фотографиране. Откритието му прави възможно заснемането и проявяване на латентни образи върху повърхност – химичен процес, който дава власт на природата да се възпроизвежда върху хартия.

      Забележителното е, че Емерсън вижда в новопоявилото се фотографското изкуство потенциал за нещо повече от това да документира. Изобретението на Дагер за него е не просто аналог на природата, а медия, способна да записва и възпроизвежда импресии, оставящи трайна следа. Интерпретира фотографските плаки като експресивна репродукция на природата, която поставя открит диалог между автора и зрителя под формата на естетическа трансцедентална медитация.

     Паралелът с движението на абстракционистите в началото на XX век е неизбежен. Тук също като при Кандински и останалите абстрактни художници срещаме идеята за възпроизвеждане на невидимите емоции във видимия свят чрез форми от природата. Интересът на фотографите към философията на Емерсън и на Кандински се оказва голям. Започва да се откроява ярко в творчеството на широк кръг от автори като Алфред Щиглитц, Ансел Адамс и Арон Сискинд и оставя значителна следа в историята на фотографията. 

      Щиглитц е първият автор на абстрактни фотографии в историята на изкуството изобщо. Серията му „Еквиваленти” е общопризната като първите снимки, които освобождават предмета от буквалната интерпретация, дързък и новаторски подход за тогавашната реалност. Проектът се състои от 220 черно-бели фотоси на облаци в небето. Фокусирайки се върху абстрактните форми в природата и емоциите, които те събуждат, той изразява себе си и своята духовна философия за живота. Те, подобно на музиката, въздействат пробуждащо и изразяват желанието му за прекрачване границите на физическия свят. „Еквиваленти” са и първите фотографии, включени в перманентна експозиция в Музея за изящни изкуства в Бостън.

      Ревностен последовател на трансцедентализма, Алфред Щиглитц се превръща в лидер на авангардното изкуство в Ню Йорк. Галерията му „291” е едно от малкото места, където е показвано модерно изкуство зад Океана. Водещи по това време автори в Европа като Сезан, Матис и Пикасо правят дебютните си изложби в Америка именно там. Щиглитц е и първият, който публикува в своето фотографското списание „Камера уърк” преведени на английски откъси от книгата на Кандински „За Духовното в изкуството”. Любопитен е и фактът, че партньор в живота на Щиглитц по това време е художничката Джорджия О’Киифи – последователка на Кандински, която с огромните си абстрактни платна, изобразяващи детайли на растения, променя изцяло традицията в рисуването на цветя. Във втората си галерия „Интимейт галери”, която той отваря по-късно, Щиглитц излага само американски автори. Концепцията й изцяло се препокрива с вярата му в силата на изкуството да просветлява хората духовно.

      Там своя дебют прави и Ансел Адамс. През 1936 г . Шиглитц се съгласява да експонира фотографиите му, като по-късно Адамс споделя, че творчеството на Алфред е оказало огромно влияние върху него. Баща му е последовател на философията на Емерсън, така че идеите за единението на човек с Бог не са му чужди. Дълбоката емоционална връзка на Адамс с природата е осезаема в цялото негово творчество. През целия си съзнателен живот той се бори активно за защита на околната среда. Редовно участва в митинги и пише хиляди протестни писма до редакции, правителствени организации и политици. Но най-голямо влияние оказват фотографиите му, превърнали се в символ на Дивата Америка. Чрез тях той изразява духовната връзка между Земята и нейните обитатели с надеждата да успее да убеди хората в необходимостта от запазването на Националните паркове. Чрез средствата на фотографията той изразява онова, което преживява вътрешно. Онова съкровено чувство, което не се нуждае от обяснение, защото е интуитивно осезаемо, и което Кандински нарича „вътрешна необходимост”. Фотографиите на създателя на Зоновата система са мощен похват за себеизразяване и комуникация, който доказва, че фотографското изкуство е нещо повече от средство за документация.

       През 1952 г . Майнър Уайт заедно с Ансел Адамс основава едно от най-престижните списания за фотография „Аперчър”. За Майнър Уайт общуването с изкуството е медитативен акт, възможен само чрез игнориране на материално изобразеното. Така обикновените предмети се превръщат в нещо необикновено, възвишено и одухотворяващо. Това е начинът, по който той иска да се възприемат неговите фотографии на хамбари, врати и излющени стени – като символи на неговите лични емоции. По-късно съдбата го среща с Уолтър Шапел и заедно започват да пишат серия от статии за „Аперчър” относно скритата символика на формите.

      Подобно на Джаксън Полък, Уолтър Шапел черпи инспирация от местните индиански церемонии, които събуждат любовта му към природата. Той става известен със серията си „Метафлора” – снимки, показващи аурата на растения и говорещи за скритата в тях невидима, жизнена сила. Те са заснети без фотоапарат, в пълна тъмнина по метода на Кирлиановата фотография. Аураснимката е вид фотограма, създадена с помощта на високоволтово напрежение. Първата аураснимка е направена през 1891 г. от Никола Тесла и по-късно през 1939 г. доусъвършенствана от руските изследователи, съпрузите Семион и Валентина Кирлиан. Методът позволява да се фиксира еманацията на енергията от органични или неорганични тела, намиращи се в поле с висока честота. С това откритие учените доказват, че всеки жив организъм, създава около себе си свое фино биологично поле (аура) със сложна конфигурация.

      В началото на шейсетте години Уин Бълок създава серия от фотографии, наречени „Цветни светлинни абстракции” – едни от малкото фотографии в цвят за времето си. Той е и един от първите фотографи, които започват да използват цвета като визуално средство за изразяване състоянията на духа. Иновативните изображения на Бълок са огледало на дълбоката му философска натура. За него те представляват задълбочено изследване на светлината, манифестиращи убеждението му, че тя е най-великата сила във Вселената, която седи в основата на всичко. Фотографската медия възпроизвежда природата благодарение на светлината. Самата думата „фотография” произлиза от гръцките думи фос (“светлина”) и графис (“писец”, “четка”), означаващи заедно “рисуване със светлина”. Подобно на звука, светлината съществува навсякъде и дава неограничени възможности за творчески изяви. Тя е вибрация, която ни въздейства както на физическо, така и на психично ниво. За снимките си той използва цветни стъкла, целофани и водни повърхности, които освен че отразяват и разлагат светлината в цветове, изразяват и неговите емоции.

       Също като Бълок, Ралф Метаярд ескперементира с луминесцентните отражения върху водната повърхност в проекта си „Светлина върху водата”. Концептуалните му проекти му запазват почетно място сред фотографите, които изследват възможностите за абстракция във фотографията. „Дзен клоните” на Метаярд са поредица от макро снимки, с много малка рязкост на изображението. А в „Без фокус” той създава абстракции от дефокусирани групи хора – замъглени органични форми, които излизат извън рамките на традиционния фотопортрет и много се доближават до стила на абстрактните картини. Може би поредното доказателство, което нарежда новопоявилото се фотографското изкуство сред средствата на медитативната художествената експресия.

                                                                                                                                       Павлина Чакърова

 

Библиография:

Шон Рос Миън, „Фотография”, Оксфорд Юнивърсити прес,  2010

http://en.wikipedia.org/

 

comments: 0 »