Мистиката в абстрактното изкуство: абстракционистите и техните теософски търсения

January 30, 2012 under ART

Wassily Kandinsky, "Untitled (First Abstract Watercolor)", 1910


Трансценденталните търсения на абстракционистите, макар неразбирани и игнорирани, са част от историята на изкуството. Абстрактното изкуство възниква в Европа началото на XX век. Днес повечето дефиниции го описват като модернистично направление, което се отличава с нефигуративния подход към действителността. Акцентира се върху търсенето на хармония чрез съчетаване на цветове и геометрични форми, способни да предизвикват различни асоциации и емоции. В тях обаче бегло или изобщо не се споменават предпоставките за зараждането му, които са древни метафизични познания, черпени от източните религии и от теософските трудове на Блаватска и Щайнер. Този факт ме провокира да се опитам да разширя масовите представи за абстрактното изкуство. Акцентирайки върху окултната му същност, с тази статия искам да хвърля различна светлина върху течението, която според мен разбулва цялостната му същност – да отразява реалността отвъд материалното. И за да се проследят дълбоките му философски корени, считам за необходимо да се разгледат по-детайлно понятията метафизика и теософия.

Метафизика и теософия

За да се обясни предметът на метафизиката, най-добре ще бъде да се обърне поглед назад към съчиненията на Аристотел, които първи в историята получават наименованието “метафизика” и които и до днес се обозначават с този термин. Според Аристотел метафизиката е равнозначна на Философията изобщо, защото в нейния обсег са включени всички предпоставки за познанието на битието. Той я нарича “първата философия”, “мъдрост” или още “теология” /”богословие”/, тъй като според него Бог е основа на всички неща и трябва да се изследва именно от тази наука.  Тя изследва както самата материя, видимия сетивен свят, така и надсетивни въпроси, каквито са тези за произхода и за  същността на света, за да се добие един цялостен, завършен мироглед. Метафизиката търси отговори на въпросите  защо съществува светът, що е Бог, как са свързани помежду се духът и тялото? Платон и Аристотел, Кант, Хегел, най-големите философи през вековете са метафизици, въпреки различията в схващанията им. Защото всички те изучават именно света като цяло, търсят да определят мястото и значението на човека в това цяло. Влиянието на немския идеализъм върху немската литературата е исторически важно. Творбите на  Гьоте, Лесинг, Новалис, Томас Ман, Херман Хессе са художествена интерпретация на техните философски концепции, проявени в мистичния копнеж по общение с Бога и стремеж към единение с Първопричината.

Теософските общества съществуват още от Античността и се базират на метафизичните представи за единството на безсмъртната човешка душа с божествения източник. В края на ХІХ век руският мистик Елена Блаватска нарича теософия своята философска доктрина, която заедно с антропософията на Рудолф Щайнер се превръща в основен източник на вдъхновение за абстракционистите. Техният мироглед разглежда изкуството като възможност за пряко общуване с нематериалния свят, като една от формите на духовен живот. За тях човек е съвкупност от преходно Тяло, еволюираща Душа и безсмъртен Дух и художественото творчество произлиза от тази връзка с духовния свят. Душата слиза и се вмъква във физическо тяло. Тогава възниква инстинктивната чувствена потребност за изобразяване на астралната човешка същност, която човек притежава още преди своето раждане във физическия свят. Така, докато е на Земята, чрез различните форми на изкуството човек непрекъснато участва в процесите на духовния свят. В духовен смисъл той присъства в цветовете и формите и търси връзка с астралните сфери, с които подсъзнателно се чувства свързан. Възприемайки света в цветове, човек се обръща към собствената си духовно-душевна същност и осъществява един космически спомен. Затова творческият импулс не е плод на теоретичните постановки. Себеизразяването е свързано със себепознанието за космическата ни идентичност, която е индивидуална и до която се стига чрез собствената ни интуиция. Всяко произведение на изкуството е само по себе си уникално и извира от своеобразието на твореца със собствен почерк и естетика. Истинското художествено творчество изобразява голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и сетивно-физическия свят. Тогава то придава вечност на мига чрез овладяване на цветовата перспектива и пространствените измерения. Така художествените произведения отвеждат зрителя в астралните светове чрез одухотворените сетивни-физически форми. Произведенията на изкуството се превръщат в материален отпечатък на отвъдния свят.

Мисля, че тук е мястото, където е необходимо да разширим и представата за религиозно изкуство. Ако приемем, че религията е себепознание и че ние изразяваме това себе познание в изкуството, то всяко изкуство, независимо как и какво изобразяваме, би следвало да бъде възприемано като духовно. Всяка творба би следвала да е израз на нашата божествена същност. Религията е вътре във всеки един от нас, а не абстрактно понятие.  И аз бих искала да погледнем на изкуството като на вътрешно изживяна религия. То съществува от зората на човечеството и винаги е било духовно. Но едва с възникването на абстрактното изкуство започва да се говори открито по темата и започва да се осъзнава като такова.

Абстракционистите и цвета. Баухаус

Гьоте, на чиито произведения Щайнер искрено се възхищава, пръв изследва цвета. Също като Аристотел той е философ, просветен в метафизиката, а неговото „Учение за цветовете” съдържа някои от най-ранните публикувани описания за въздействието на цветовете. За Гьоте изкуството е откровение на най-съкровените тайни на света, като господстваща роля за създаването му играе интуицията. Литературното му творчество съчетава чистотата на стила с дълбоки философски идеи, а книгата му за цветовете оказва огромно влияние в сферата на изкуството. Василий Кандински, основоположникът на абстрактното изкуство, определя теорията на Гьоте за “една от най-фундаменталните научни разработки”.

Кандински е руски художник, който през 1910 г. в Мюнхен създава първите си абстрактни творби. Силно инспириран от теософията на Блаватска и антропософията на Щайнер, той започва да проповядва  взаимната свързаност на цветовете и чувствата. Говори за въздействието на изкуството и диалога, който се открива между зрителя и творбата. Кандински защитава тезата, че човешките емоции отговарят на определени цветове. Възприема цвета и формата като изразните средства на душевния ни живот. Изцяло в духа на теософията, цветовете и формите за него са материални състояния на душата, които могат да бъдат интуитивно разчетени от зрителя. Според него всяко явление може да бъде изживяно по два начина: външно и вътрешно. Чисто физическото въздействие на цвета е краткотрайно и се забравя, щом отвърнем очи от него. Но това повърхностно впечатление може да се развие и да извика цяла верига от психични преживявания. При едно по-високо развитие те придобиват вътрешна стойност и звучене и предизвикват силно душевно вълнение. Така цветът стига до душата. В него има вътрешен живот. Той представлява духовна храна, когато намери съзвучие с  душата на зрителя. „Цветът е клавишът, окото е чукчето, думата е многострунното пиано. Художникът е ръката, която привежда целенасочено душата във вибрация.” Затова хармонията на цветовете трябва да се основава единствено върху принципа на целесъобразното докосване на човешката душа. Тази основа той нарича принцип на вътрешна необходимост. Вътрешната необходимост, според Кандински, е именно тази неминуема воля за себеизразяване и има интуитивен характер. Интуитивната мъдрост е единственото непосредствено знание, което може да доведе човек до прозрение за истината. Вслушвайки се в зова на вътрешната си необходимост, творецът се свързва със своята божествена същност. И кръгът се затваря. Вътрешно звучащото живописно нещо, наречено произведение на изкуството, става израз, има основание да съществува. Известява истината и показва откъс от отвъдността. През 1912г. Кандински влага тези идеи в книгата си „За духовното в изкуството”.

През 1913 г. друга емблематична фигура в историята на чистата абстрактна живопис, Казимир Малевич, създава първата си картина в абстрактно-геометричен стил, който той самият нарича „супрематизъм” (от лат. supremus – най-висш). Тя представлява нова, безпредметна система от елементи, чрез която се изразяват чистите усещания – единственият източник на всяко творение. Веществеността, телесността според него трябва да бъде сведена до минимум. Главен елемент при супрематичните композиции на Малевич са геометрични комбинации с квадрати, кръстове, кръгове, и триъгълници.

Междувременно абстракционистите сформират група, която кръщават „Синият конник”. Името й произлиза от любовта на Франц Марк и Кандински към конете и синия цвят. Синият цвят за тях е символ на духовността; колкото по-тъмни са нюансите му, толкова по-изявен е човешкият стремеж към безкрая. Членовете й споделят общия интерес към изразяване на духовните истини чрез изкуството. За съжаление, поради избухването на Първата Световна война, тя не просъществува дълго.

Въпреки всичко абстракционизма продължава да се развива и през 1919г. в Германия Валтер Гропиус създава новаторската арт школа Баухаус. Начело с Кандински тя бързо се превръща във фокус на творците с интерес към духовното. Неговите лекции за взаимодействието на цвета и формата са от голямо значение; тема, живо вълнуваща  всички в училището. Бих искала да се спра само на някои от лекторите, за които смятам, че ще разширят, допълнят и утвърдят разгледания до тук различен прочит на теорията за цветовете и тяхната трансцендентална мисия.

Йоханес Итен, преподавателят с най-ексцентричното облекло, включва своите духовни практики в преподавателските си методи с цел тяхното подобряване. В Баухаус той запознава студентите си с Маздазнан – учение за дишането, здравето, храненето и правилно мислене. Класовете на Итен започват със специални медитативни упражнения, подобни на йогийските асани за концентрация. Той е вегетарианец и редовно медитира, за да развие интуицията си, която и за него е била главният източник на инспирация, събуждаща сетивата ни. За целта използва цветни диаграми, опитвайки се да вникне в тяхното духовно послание. Учи се от трудовете на Гьоте за въздействието на цветовете върху хората и е убеден, че хората реагират на цветовете индивидуално.

Курсът, който Оскар Шлемер води в школата, се казва „Човешкото същество”, а предмет на изследване в него са геометричните форми на човешкото тяло: квадрата на брадичката, кръга на корема, цилиндрите на врата и ръцете, сферата на главата, триъгълника на носа, линията, свързваща сърцето с мозъка. Тези абстракции на човешкото тяло, които ни отправят към космическата ни същност, Шлемер нарича „фигурини”. Използвайки костюми в различни цветове и специфични форми, той поставя на сцена на Баухаус спектакли от абстрактни танци. Танцьорите оформят геометрични фигури като сфери, спирали, квадрати, които прибавят по-голям ефект към изпълнението.

Паул Клее е преподавателят, който се задържа се най-дълго в Баухаус. Той е посветен в мистиката на изкуство благодарение на немския метафизичен идеализъм. Клее възприема материалния свят като една от многото съществуващи реалности. За портретите си той споделя: „Аз не отразявам повърхностното, а се вглеждам дълбоко в душата на човека. Лицата на хората, които рисувам, са по-достоверни от реалните им. Човекът в картините ми е микроелемент от макрокосмоса.” Паул Клее свири на цигулка и използва класическата музика за медитация. Тя му помага да се  концентрира преди да започне да рисува. А в часовете си той визуализира музикалните произведения на известни композитори, свързвайки звуците с различни цветове. Затова фактът, че намира инспирация за повечето си абстрактни форми в музиката, не изненадва никого. Този феномен на смесване на възприятията се нарича синестезия (старогръцки: син – заедно, естезис – възприятие) и е известен на човечеството от хилядолетия, но става обект на изследвания чак в края на XIX век. Синестезията е пряко свързана с творчеството. Синестети са много прочути артисти, писатели и музиканти. В списъка на творците, уверили се в нея, влизат Василий Кандински, Владимир Набоков и Ференц Лист. Същата тенденция намираме и в картините на Робер Делони, макар и не толкова съзнателно търсена.

Връзката между цвят, звук  и движение е предмет на изследване на учителката по музика Гертруд Грунау. Тя композира свои собствени мелодии и подобно на колегите си е смята, че всички сетива трябва да се хармонизират преди процеса на себеизразяване, и че способността на човек да изрази себе си зависи от закони, коренящи се в неговия личен усет за цвят, звук и форма.

Универсалното единство и андрогините

Понятието андрогини, подобно на това за абстрактното изкуство, в днешно време е доста недоекспонирано. Универсалното единство на мъжкото и женското начало, стоящо над всякакви философии, присъства като символ във всички религии посредством двойните структури Ин и Ян (в даоизма), Шива и Шакти (в индуизма), Яб-Юм (в будизма), присъства в звездата на Давид (в юдаизъма), в полумесеца и звездата (в исляма) както и в християнския кръст. Един от най-разпространените символи е този на мандалата, квадрат с вписан в него кръг. Най-малко познат е този на човешко тяло, обединяващ в себе си мъжкото и женското начало и въплъщаващ знанието за космическото единство. Още от Древността много божества се изобразявани именно като полумъже-полужени.

Дуализмът е основна тема в творчеството на много автори. Борбата между мъжката и женската сила е израз на Сътворението, и те вярват, че тя стои в основата на творческия порив. Един от тях е Пиет Мондриан, датчанинът, прочут със своите абстрактни перпендикулярни конструкции. Той също е последовател на теософията на Блаватска, а творбите му изобразяват непрестанната борба за хармонизиране на изконното мъжко и женско начало, пресъздадени чрез визуалния баланс между цвят и форма. При него отново срещаме идеята за ролята на художника като канал. Той създава своите вертикали и хоризонтали без никакви калкулации, воден изцяло от интуицията си и стремежа да се слее с утопичния идеал за универсална хармония.

Темата за дуализма занимава дълго време Марсел Дюшан. Работите му се свързват с дадаизма и сюреализма. В основата на тези течения е идеята за несъзнаваното, разработена от Зигмунд Фройд, който вярва, че значимите психични събития заемат място “под повърхността” в несъзнаваното. Самият Дюшан избягва да класифицира стилово изкуството си; в едно от интервютата си го определя като метафизично. За него изкуството е врата към измерение, неподвластно на пространството и времето, до което можеш да стигнеш, доверявайки се единствено на интуицията си. Възприема дадаизма като протест срещу чисто физическия процес на творение, който не предполага влагане на каквито и да е било чувства. Дюшан мисли, че егоцентризмът трябва да бъде премахнат от творческия процес или поне изместен настрана. Постига това със своите „реди мейдс” обекти от анонимен автор. С тях той измества концепцията за Аза от обекта и прокарва идеята за селекцията като творчески акт. Унификацията на Аза и Не-Аза са цели на метафизичната философия. Според нея съзнанието ни, обременено с  предварителни нагласи и очаквания, ни пречи да достигнем до мъдростта на вътрешното си Аз. Освобождаването от всички привързаности и нагласи води до преодоляване ограниченията на Его-ума и до достигане на интуитивната мъдрост. Приближава ни все повече към концепцията за андрогините, към хармонията на Вселената, съществуваща благодарение на баланса на двата противоположни елемента.

Енергийният баланс и свръхестественото вълнуват още много автори, творящи през дада-сюреалистичната ера. „Варварската Венера” на Пол Клее е Венера с пенис. Горната част на „Зората, парфюмирана с дъжд от злато” на Миро е мъжка, докато долната е изцяло женска. „Принцесата X” на Бранкузи, „Деметрата” и „Идола” на Арп са запомнящи се андрогини, пренасящи зрителя в трансцеденталните измерения.  Салвадор Дали е запален алхимист с интерес към окултното и абстрактната геометрия, а Джорджо де Кирико, със своите ярки контрасти и фантастични картини, въвежда термина метафизична живопис в изкуството. Ив Клайн пък, подобно на Кандински, използва в произведенията си синия цвят, за да отведе зрителите до Пустотата – “Зоната на нематериална художествена чувствителност”, където духът, свободен от заблуди, отразява безкрайната Вселена.

Музеят „Гугенхайм” и абстрактния експресионизъм в Америка

Политическата нестабилност в Европа в края на 30-те години на XX век и военното положение принуждават много от абстракционистите да емигрират в Щатите. Там те полагат основите на абстрактния експресионизъм, който спокойно може да се разглежда като естественото продължение на метафизичната фигуративна живопис.

В Ню Йорк през 1939г. се появява и първият Музей на безпредметната живопис (преименуван през 1952г. на музей „Соломон Р. Гугенхайм”) с уредник Хила Ребей. Тя пристига в САЩ през 1927г., където се запознава със американския магнат Соломон Гугенхайм, събитие променило историята на модерното изкуство. Видна теософка, Ребей вярва, че изкуството е средство, което пренася автора и зрителя в духовните измерения. Самата тя още в Европа е посветена на безпредметната живопис и активно участва в авангардните изложби. Движи се в кръга на абстракционистите и  колекционира работи на Бауер и Кандински. Бързо убеждава Соломон да започне да колекционира картините им. Така се поставя началото на колекцията на Гугенхайм. През 1959г. музеят се мести в настоящата си сграда на пето Авеню, построена от Франк Лойд Райт. Мечтата на Хила Ребей е да създаде музей за съвременното изкуство, който да е храм на духа и на абстрактната живопис. Това я отвежда при Райт, американски архитект, който проектира сгради в хармония с заобикалящата ги среда, които той нарича органична архитектура.  Идеята за музея като храмово пространство съществува още в Древна Гърция. „Mouseion”  е представлявало храм, посветен на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология. Построяването на спираловидната ротонда отнема 16 години. Нито Гугенхайм, нито Райт доживяват откриването му. И за съжаление след построяването му много от първоначални планове остават пренебрегнати, като идеите стените да бъдат боядисани в светло сиво и разглеждането на експонираната абстрактна живопис да започва от най-горното ниво надолу.

Авторите, които творят по това време в Америка, са Марк Ротко, Джаксън Полък, Уилям Де Кунинг, за които също съзерцаването на картина е духовно изживяване. Ротко използва цвета като инструмент за изразяване на човешки емоции и вярва, че изкуството е ключ към подсъзнанието. В творбите на Полък се забелязва силното влияние на местната индианска култура. Той изучава индианската пясъчна живопис, символизираща взаимносвързаността и динамичната мрежа от духовни сили. От нея взаимства капковата техника, чрез която като в шаманския ритуал потъва в дълбините на собственото си подсъзнание и дава израз на чувствата си, свързвайки се с първоизточника.

Разслоението на абстрактния експресионизъм в началото на 60-те води до възникване на течения, които постепенно се отдалечават от идеите му. Макар те все още да са осезаеми в кинетичните мобили на Александър Калдър и  кръговете на Кенет Ноланд, геометричната абстракция започва все по-често да се разглежда като академична форма на изкуство със старомодни разбирания за композиция. След това в движения като поп арта, хард еджа, минимализма и концептуалното изкуство започва ясна тенденция на отдалечаване от експресивните качества на фигуративността. Минималистите отричат необходимостта от себеизразяване, символизма на цветовете и формите, както и връзката на изкуството с трансцеденталното. Интересът им е поставен изцяло върху физическия облик на обекта и неговата естетична стойност. Връщане към идеите на абстрактното изкуство се забелязва с настъпването на постминималистичния период. Много от авторите се обръщат срещу настъпилото деперсонализиране на изкуството и отново започват да акцентират върху вътрешния живот на творбата. Ярко експресивни цветови композиции  на неоекспресионизма са протеста срещу концептуалното и минималистичното изкуство. В настоящата епоха, в която еволюцията е достигнала до самостоятелно мислещия човек, трансценденталността продължава да вълнува световноизвестни съвременни автори като Аниш Капур и Алекс Грей. Изкуството е вечно, през годините се променят само формите му, но връзката с духовния свят е константна.  Бих ги унифицирала в един универсален стил на себеизразяване, стил на истината.

                                                                                                                                          Павлина Чакърова 

 

 

 

Библиография:

Кандински Василий, „За духовното в изкуството”, София: ЛИК,  1998

Щайнер, Рудолф, „Изкуството и неговата световна мисия”, Стара Загора: Даскалов, 2004

Граем, Ланиър, „Дюшан и андрогините: изкуство, пол и метафизика”, НОУ ФИНК ПРЕС, 2003

http://bauhaus-online.de/

http://www.guggenheim.org

 

 

comments: 0 »

Apply now: Third Month of Photography in Sofia

January 26, 2012 under ART

Submit your work now:

-  10 – 15 photographs from a single body of work

- a short statement (with title, if relevant)

-  CV

Send your submission to: month@photoacademy.org

http://photoacademy.org/themonth/en/index.php

Необходими документи за кандидатсване:

- 10-15 снимки от завършен проект

- концепция

- кратка автобиография

Изпращайте своите кандидатури на: month@photoacademy.org

http://photoacademy.org/themonth/index.php

 

comments: 0 »

Artist I admire:Yves Klein

January 25, 2012 under ART
Yves Klein, Untitled sculpture 1957

Yves Klein, "Untitled sculpture", 1957

 

Yves Klein, "Suaire de Mondo Cane",1961

 

Yves Klein, "Disque Bleu - IKB 54", 1957

 

Yves Klein, "IKB 45", 1960

comments: 0 »

Globally Dotting

January 20, 2012 under ART
 
Damien Hirst’s Spot Paintings take over the world. Right now they are spread among Gagosian’s 11 galleries in 8 cities from Beverly Hillsto Rometo Hong Kong, and including three spaces in New York. The  MUSEUM GALLERY OF MODERN ART in Sofia is the 12th location.
 
„Точките” на Деймиън Хърст превземат света. От 12 януари те могат да се видят едновременно във всички 11 галерии “Гагoсян”  – в Ню Йорк, Лондон, Париж, Лос Анджелис, Рим, Атина, Женева и Хонг Конг. Галерията за модерно  изкуство София е 12-та локация.
 
 

Damien Hirst, "Spot painting 2"

comments: 0 »